You are not alone I am here with you...
Една от най-удивителните песни на един
от най-удивителните таланти в света.

Ти любов позната ни на всички.
Ти носеща радост и сълзи.
Ти приятелко и непозната.

 Уморих се да прощавам
и винаги само аз да давам,
а после като просяк да чакам,

Може би няма да прочетеш и ще задминеш това с думите - "Поредният заблуден, мислещ, че притежава талант и самопровъзгласил се за писател". Не, не съм такава.
Може би няма да те разчувствам. Не знам всъщност дали това е целта ми.
Може би ще...

Вечният Julio Iglesias

Не искам да обличам траурните дрехи,
не ще го понеса.
Не искам на земята да те давам,

Когато си направих блог си задодох въпроса -  защо всъщност го правя? Не съм поет или писател, не съм изключителен талант, не искам и не търся признание, не е от суета или от нямане какво да се прави. Дори и сега, когато пиша това знам, ...

или просто Северното сияние.
Надявам се един ден да мога да го видя
със собствените си очи.

- Кажи ми какво виждаш?
- Ами нищо особено - хора насядали на заведения, други, които пазаруват, трети, които се разхождат и ние. Защо питаш?
- Сигурен ли си? Ама напълно, на 100%, че това, което виждаш е така? Помисли си пак и ми отговори.