Постинг
29.04.2009 13:33 -
Какво си?
Какво си ти, като дърво без корен,
отритното и без листа,
оставено далеч от всички,
презряло лукс и суета.
Ти нямаш цветове, които да разцъфнат
с първите лъчи.
На теб не ти е нужен цвят, за да изпъкнеш
във този свят от сиви краски и лъжи.
Какво си ти, изправило достойно свойте клони
със леко сбръчкана кора.
Напразно търсиш бледото си отражение
във мътната, притихнала вода.
Какво си ти, самотно, неразбрано,
едно дърво-душа,
заспиващо самичко всеки път, когато
залезът посреща вечерта.
отритното и без листа,
оставено далеч от всички,
презряло лукс и суета.
Ти нямаш цветове, които да разцъфнат
с първите лъчи.
На теб не ти е нужен цвят, за да изпъкнеш
във този свят от сиви краски и лъжи.
Какво си ти, изправило достойно свойте клони
със леко сбръчкана кора.
Напразно търсиш бледото си отражение
във мътната, притихнала вода.
Какво си ти, самотно, неразбрано,
едно дърво-душа,
заспиващо самичко всеки път, когато
залезът посреща вечерта.
1.
to4ka -
. ...
29.04.2009 22:04
29.04.2009 22:04
Истинско проникновение :) Поздрав!
цитирайдумите на колегата, изказани преди мен, но искам да добавя и че...
Дърво без корен -
лесно се отсича...
никому ненужно тлее в жаравата само...
Дърво без корен...
недолюбено остава, отритнало собствените си корени някога то...
Дърво без корен -
дори осиротяло
все пак някой се намира да го жали, да тъжи като за никой друг...
да носи корените му в собственото си сърце заради него...
и чезне тихо в скръб по него...
цитирайДърво без корен -
лесно се отсича...
никому ненужно тлее в жаравата само...
Дърво без корен...
недолюбено остава, отритнало собствените си корени някога то...
Дърво без корен -
дори осиротяло
все пак някой се намира да го жали, да тъжи като за никой друг...
да носи корените му в собственото си сърце заради него...
и чезне тихо в скръб по него...
Търсене
За този блог
Гласове: 2254
