И знамената ни свалени наполовина,
пак траур с жертви не една.
И всеки ден прощаваме се ний

Винаги съм знаела, че думите имат огромна сила. Че понякога това, което казваме е дори по-силно и от това да ти ударят шамар. Но някога думите остават ей така, просто в пространството, защото са казани по задължение. Като например на Вел...

Мога да се преборя с(ъс) всичко,
но ти се съмняваш в това.
Твърде слаба съм казваш,

Ех, Дон Кихоте, къде си сега?
Мелниците май вече ги няма?
И Санчо не можеш излъга със свойте слова

 Не ми отнемайте небето,
едничко ми остана то.
Не ме затваряйте във клетка,

- Благодаря ти, че ме взе със себе си и ме изведе. Тук май е много хубаво?
- Да, хубаво е. Само още три крачки наляво и ще седнем на пейката да си починем.
- Ще ме заведеш ли до тревата? Искам да седна там.

Нарочно някакси се наранихме,
за да покажем кой по-силен е от нас.
И със земята ний се изравнихме,

Ръцете й студени като камък,
с коси от побеляла тишина.
Очите й като кристали,